четвъртък, 18 януари 2018 г.

Гардеробните


Онова пространство.
Мини, макси, отворени, затворени, мястото за съхранение на нашите съкровища е сакрално за всяка дама в нейния дом. Храмът на красотата, където понякога, когато светът ни поднася поредната битка, преди да излезем на арената, оставаме сами със себе си, затваряме за кратко очи, преди да посегнем към нещо красиво ...

или опасно...

и да се отправим към света въоръжени и много опасни.

И така, днес ще поговорим за декорацията и организацията на пространството , наречено дрешник, дамски гардероб или просто там, където живеят нашите съкровища, оръжия, брони, верни другари или случайни познати от някоя временна лудост в МОЛ-а, които не са точно нашите, но са твърде красиви, за да се разделим с тях, поне не веднага.

Дилемата дамски гардероб vs вещи от домакинството.

Ако липсва достатъчно пространство за съхранение (разбирайте-ако не живеете в замък) в едно домакинство започва жестока битка за пространство. От една страна са чаршафите, одеалата, пухените зимни завивики, резервни възглавници, куфари (няколко броя), раници за туризъм, кутиите с коледна украса, ваканционните дрехи, тип бански, плажни хавлии и прочее, от друга е дамският гардероб, който в момента, в който една жена се обвърже сериозно, забелязала съм, моментално се отпочва чутовна битка с цел съкращаване до минимум на гореописания и в дома на новото семейство трайно се настаняват фрази като "за какво са ти десет/ петдест/ сто чифта обувки", "имаш си чанта вече", "това не е ли третата черна рокля, която си купуваш" и тук мога да продължа безкрай. И ако случайно не сте му повярвали, че сте най-красива естествена и нямате никаква нужда от обувки, чанти, грим, прическа, маникюр, педикюр и епилация, тропнете с краче и заявете категоричната необходимост от онова пространство, което е задължително да бъде добре обмислено и организирано, за да служи вярно на своята кралица и нейния антураж.

И така, стигаме до няколко фундаментални правила за организация на дамския дрешник.

На първо място поставям онова, което липсва обикновено в дамските чанти (простете за клишето), а именно ред.
Сега, да не ме разберете погрешно, аз съм наясно, че само една част от дамското съсловие е хаотично и разхвърляно, но все пак, това е фундаментално важно за поддържане на гардероба ви и на вас, респективно, в идеален вид. Без ред, бих казала, че е невъзможно да се поддържа, въпреки, че съм срещала жени с липсващи организационни навици, които изглеждат добре и винаги съм се чудела каква е тайната, докато един ден не открих, че все пак се планира някак си, изравят се от купищата, които са навсякъде отделни части от планирания за следващия ден тоалет, въвеждат се в ред, след това на свой ред се захвърлят обратно в купа, откъдето после на свой ред се вадят елементите на следващия и така в период. Това е в кръга на шегата, само донякъде, аз съм на мнение, че уважението и обичта трабва да е взаимна и когато достатъчно цените и обичате и се грижите добре за една дреха, тя ще се отблагодари.

И се връщам на планирането, ако в дома ви пространството за съхранение не е достатъчно добре планирано, вероятността да се окажете в гореописаната дилема домашен текстил vs дрехи (дамски гардероб) е много вероятна. И се започва едно подреждане, всичко се натиква в гардероба, а отвън остават одеалата, чаршафите, юрганите, куфарите и сие и обратното, докато не ви дойде спонтанното желание да ги изритате, да махнете с ръка и да отпрашите в неизвестна посока, а ако все пак не сте го направили, не се паникьосвайте, за всичко има решение.

Като начало използвайте пространството до тавана.  Нама да се уморя да го повтарям. Надстройките са чудовищен обем, от който не си струва да се лишаваме и всичко, което не е за ежедневно ползване -чаршафите, одеалата, пухените зимни завивики, резервни възглавници, куфари (няколко броя), раници за туризъм, кутиите с коледна украса, ваканционните дрехи, тип бански, плажни хавлии и прочее заминава в надстройката. Да не забравя един малък трик, ако липсва място, не прибирайте куфарите празни, а ги ползвайте като кутии за съхранение.




Правилата за идеалния тоалет важат с пълна сила и за идеалния гардероб. С две думи, трябва да ви е по мярка. Ревизирайте дрехите си и си припомнете математиката от началните класове, аз мога да помогна малко в сметките, 1 линеен метър лост побира 60 закачалки с дрехи фина материя и 20 плътни като връхни дрехи. Остава да предвидите дължината, моят личен опит показва, че дрехите, които изискват място в гардероба и са над 1 метър не са особено много, примерно дълги зимни палта и вечерни рокли и заемат не повече от половин метър лост, така, че е абсолютно разхищение на пространство да заемат пространство с един лост:



...и отдолу вместо втори лост да зее една дупка в гардероба абсолютно безсмислена.

Между другото гардеробите конфекция са в огромен процент именно такива с един лост, абсолютно безсмислено планирани и представляват ето това:




Вероятно производителите са предвидили, че клиентите ще ползват подобна мебел за украса или адресатът е мъж в тридневна командировка, или просто вместо един гардероб, ще си купите два.

Но все пак, в случай, че притежавате такъв и искате да го оптимизирате, чисто и просто го изпразвате от съдържание и го правите наново. Не е страшно, става бързо и ще ви струва стойността на лоста и евентуално услугата на дърводелеца. С две думи, вместо един лост, правите два и се лишавате от лавицата над лоста, но печелите двойно пространство за закачалки, а в десния раздел с рафтовете, спокойно може да остане за дълги дрехи и само един рафт.
Така въпросното недоразумение с малко помощ, може да утрои обема за съхранение.



И да се върнем към планирането. 
Вместо това етажирайте. Предвиждайте винаги на две нива. Така на практика удвоявате пространството за закачалки и спрямо гореописаната проста сметка, на 1 метър лост на две нива, имате 120 закачалки, плюс надстройка. Разбира се, трябва да включим и дългите дрехи, както споменахме малко по-рано.
Същата проста сметка показва, че на стена 3 метра, с височина на тавана 2,70 м, при правилно планиране може да поеме чудовищен обем вещи. Тук само визуализирам планиране на обем на две нива.


Чантите и обувките.
Гардеробът не е само дрехи. Предвидете чантите и обувките. Един-два рафта на видно място, за да можете по-лесно да съобразявате тоалета. В краен случай, просто под дрехите .











Скринът.
Кашмира, вълната, шаловете, чантите, ръкавиците,коланите,  бижутата ...
Освен дрехите на закачалка, дамският гардероб разполага и с аксесоари, за които също трябва да се помисли.
Бельо, чорапи, бижута, часовници, колани, шалове, ръкавици, шапки, слънчеви очила и прочее аксесоари.
Отделно, дрехите от кашмир и фина вълна се деформират от закачалки и е препоръчително да се съхраняват сгънати, така, че трябва да се помисли и за тях, при всички случаи, около 3-4 големи чекмеджета или рафта в гардероба ще са необходими за кашмира, денима и прочее.

Вграден или стоящ е въпросът. А отговорът зависи от пространството, с което разполагате. Поякога просто няма място в спалнята и се налага да се мислят алтернативи. В краен случай, може еднто нощно шкафче да играе ролята на тоалетка и скрин.




И не на последно място, скринът играе фундаменталната роля на толетка съвсем успешно.




Бих искала да обърна и малко внимание на детайлите и аксесоарите.
За да изглежда гардероба ви скъп и изискан, с незаначително внимание към детайла това може да се получи. Лостовете могат да са цвят месинг:


Инвестирайте в елегантни дръжки.

И да не забравяме закачалките. Забравете за всякакви пластмасови разкекерчени в различни цветове закачалки, събрани от къде ли не, както и онези метални еднодневки, с които ни връщат дрехите от химическо. 
Изглеждат ужасно, мърляво и евтино. 
Инвестирайте в закачалки. Хубавите закачалки освен, че са здрави, ергономични и няма да ви деформират дрехите са елегантни и красиви.


Бюджетът. Понякога имаме огромно желание, но нямаме бюджет. Има спасение, стига да имате желание.
Лостове, рафтове, огледало и сте готови. Огромно, красиво огледало, отоманка и voala!








Огледалце, огледалце на стената.....

Перлата на дамския гардероб. Много внимателно мислете за огледалото. Има"красиви и грозни"огледала. Ако прецените погрешно мястото на огледалото, ъгъла на светлината и прочее, няма да ви отразява правилно и ще се превърне в "грозно" огледало, което е направо недопустимо. Фундаментално важно е да се оглеждате красива. Затова обърнете внимание на мястото на огледалото предварително, пробвайте и ако се налага, докато е време, размествайте, осветявайте, докато не постигнете задоволителен ефект.
Уверявам ви, дори най-луксозния дрешник няма да компенсира усещането, че не се харесвате, или досадното тичане от спалнята или дрешника в другата спалня или коридора, понеже там огледалото е "красиво". 

Отделно от основната си функция, огледалото има и декоративна такава. не забравяйте, че огледалото е мебел и то не съвсем обикновена. Огледалото е вълшебно, както всички  знаем, може да увеличава оптически пространството, да носи допълнително светлина и само с едно огледало, дори най-скромното и семпло помещение ще изглежда луксозно. Само опитайте.

Ако все пак няма опция за самостоятелен живот, чисто и просто направете огледални врати на гардеробите. Не е необходимо да са всички, може да са само две.
















Табуретката или отоманката. Задължителен реквизит за дрешника. По-подробно се спрях на нейните функции в темата за малките пространства, но няма как да не я отбележим и тук. 







       

И така, да резюмирам. Ако желаете да реиновирате или творите тепърва вашето дамско пространство, спазвайте няколко прости правила. Ред, ред, ред. Ревизирайте веднъж годишно и онова, което не сте носили нито веднъж през годината, просто го пенсионирайте. Ако е твърде скъпо или сантиментално или смятатае, че все пак има някакво бъдеще, просто го качете в надстройката и ги прегледайте при следващата ревизия.
Изберете ефектно огледало и отоманка. Инвестирайте в закачалки.

Оставайте насаме с роклите си поне за 5 минути на ден.

И не забравяйте, вие сте красива.

P.S. 

Една жена би изоставила любовника, но никога роклите си.
 Ерих Мария Ремарк. "Живот назаем"       

Анна Аврамова
MarAn Decor Gallery



четвъртък, 11 януари 2018 г.

Критериите.


Днес ще поговорим за критериите.

Наясно съм, че в нашето объркано обществено съзнание понякога не се замисляме особено по този въпрос, но според мен мина достатъчно време от заминаването на хеписоца и е крайно време да се върнем към стандартните за едно демократично общество критерии, йерархия и ценности.

Можем да започнем с йерархията. Йерархия има. За ужас на работническата класа и селяните, хорана не са равни, Пенка чистачката, тъкачката, продавачката, кранистката и прочее не е равна на Ганка адвокатката.
Пенчо бояджията, плочкаджията, шофьора, шлосера или общия работник не е равен Ганчо архитекта, инженера, икономиста или предприемача.
Разбира се, образованието е необходимо, но недостатъчно условие за статус и място в йерархичната стълбица, но приемете, че няма да се отплесваме в допълнителни анализи, а да се върнем на йерархията и борбата за власт, която Ганка тъкачката многомашинничка и Пенчо майстора никак не са склонни да отдадат на висшестоящите и продължават със зъби и нокти да водят борбата, открито, прикрито, с удари под кръста, подливане на вода и все още стискащи надеждата за светлото бъдеще, което ще върне бляскавото минало, където последните ще станат първи, просто ей-така. и защото така.
Коментарите ми засягат единствено и само онова грандиозно недоразумение по отношение на критериите, което все още продължавам да наблюдавам и смятам, че е крайно време да разределим жабите по принадлежащите им гьолове, защото, знаете, всяка жаба се чувства най-добре в собствения си гьол.

И за ужас на собствениците на панелни гарсониери в Люлин с Mercedes, вече е по-важно къде живееш, отколкото какво караш, като критерий, за да те таргетират правилно в стълбицата на обществената йерархия.

Времето, обаче неминуемо оформи определена обществена прислойка, която се радва на завършен лайфстайл и всички реквизити са си на мястото, критериите за добър стандарт на живот започнаха да имат все по-ясно очертание и конкретика, вече не се счита автомобилът за висш критерии за обществено положение, образованието, възпитанието, средата  заеха своето място в листат на балообразуващи критерии за обществен статус, а домът, за щастие започна да заема полагащото му се място като символ на просперитет и успех.

Съдържанието започна да добива все по-важна позиция, без да пренебрегваме значението на формата, вкусовете и критериите се изчистиха, кашмирът, коприната, памукът, ленът, чистата вълна и естествената кожа превзеха гардеробите, за сметка на полиестерите и найлоните, хранителната революция превзе кухнята, българинът откри, че извън пръжките с лук, фритюрника, рафинираното олио, разтворимите степчета и заводския хляб съществува цяла една вселена и в същия ред на мисли ПДЧ секциите от Айко, Комо, Лабиринт, Зона мебели и прочее не е символ на стил, елегантност и класа в интериора.

Да не ме разберете погрешно сега, нямам нищо против нито ПДЧ то, нито третокласните зле нивелирани библиотечки, нито разни декоративни елементи, придобити от незанайно къде и пресътворени от някой гениален ум /за който ще стане дума малко по-нататък/ си имат своето място в света на мебелната индустрия,  въпросът е, че е крайно време да спрат да се налагат като форма на стандарт и лукс и не знам за вас, но аз винаги занемявам при статия от някое интериорно хеписоц издание, което ахка и охка над някой "луксозен" мезонет в Радомир с нисък таван, ПДЧ секция цвят венге, череша или избелен дъб, подови настилки от третокласен теракот или ламинат и главен консултант на проекта и централно действащо лице -баш Майстора и щедро обсипва гореописаното с определения, като "луксозно" и "изключително".

Въпросната действителност се отразява и в едно предаване, което наистина много ме трогва, там се сбъдват мечтите на бедни семейства за нов и уютен дом, където, разбира се, отново с главната роля е титулуван баш Майстора /поне е един симпатичен младеж/, декоратор се явява водещата актриса и под "декориране" се разбира покупката на чашки, чинийки, подложки и купички от магазина за левче и две-три възглавници за по три лева от ИКЕА, разбира се, декорирането е сведено до около максимум минута, на фона на чутовните усилия и терзания на баш майсторите, който в продължение на час зрителско време се напъват над проекта, за да може на драгия зрител да му стане ясно кой, кой е в йерархията и да не му разваляме изградените стериотипи и да не затормозаяаме и без това бедния му речник с непознати и трудни за произнасяне и запомняне понятия.

Критериите за имотите започнаха да се изчистват, прогнозите за цени от 200 Евра м2 останаха само за Банско, започнахме да осъзнаваме значението на location, location, location като трите фундаментални фактора за избор на имот и дойде ред, освен location-a, собствениците да започнат да осъзнават и значението на интериора като един много съществен критерий за определянето на ликвидността на имота, чисто като стойност на дълготраен материален актив.

Съвсем отделно,  на хората, на които не им се безразлично какво носят, с какво се хранят, с кой общуват и прочее, съвсем определено им е безкрайно важно и в какво живеят, помните.. битието определя съзнанието и имат съвсем ясни критерии за естетика, класа и лукс в интериора на дома си.

И съвсем на трето място, културата на отдаване под наем претърпя сериозен възход и времето на бабешките клошарници отдавна отмина и на собствениците им се наложи да положат солидни усилия, за да отдадат имотите си под наем, за да претендират за конкурентност на пазара.

С прости думи казано, да се опитваш да продадеш имот, или да го отдадеш под наем, без да си вложил необходимото в интериора е все едно да си красива девойка, която се опитва да си намери богат, красив, образован и грижовен съпруг, без да си е епилирала мустаците и космите по краката, облечена с басмена престилка на цветя, забрадка на главата и цървули, разчитайки на красивата си душа.

В този ред на мисли, трябва да знаете, че задачата с обзавеждането и интериора на пръв поглед изглежда лесна, както повечето висококвалифицирани дейности и лошата новина в случая е, че ако не сте го правили досега нито вие, нито баш Майстора ще сте в състояние да се справите със задачата, поради простата причина, че въпросната задача изисква изключително дълбоки умения, знания, опит и широта на мирогледа, вкус и талант, които далеч надхвърлят обема знания за една магистратура.

И някак си, не ми е много удобно да титулуваме плочкаджията, бояджията или обобщено Майстора, като автор на проекта, а архитекта, или декоратора да си остане някакво безименно, скрито, митично създание, което го спускат от кораба-Майка да сътвори проекта, после обратно си го прибират, докато Майстора обира овациите и аплодисментите за добре свършената работа.
Разбира се и парите.
Защото не знам дали сте забелязали, но никой няма да дойде да ви сложи плочките безплатно, докато безплатни съвети се счита за абсолютно редно да се искат, предимно от хора, които си работят с мозъка.

Тук ще се наложи да разбия още една илюзия, зад съвършената елегантност, простота и лекота в една визия, без значение дали е съвършено облечена жена или интериор, стои наистина много кръв, труд, пот, четене, безсънни нощи и прочее и ви гарантирам, че ако ангажирате майстора за главен идеолог на проекта, резултатът много ще ви разочарова, освен ако не принадлежите към един и същи гьол и критериите ви за интериор не се заключават в някакъв невъобразим пенкилер, напълно идентичен с този на майстора.

В такъв случай, спокойно можете да си сипете по ракия, да махнете с ръка и да
забравите за думи като архитект, декоратор, интериор и куотърфойл. Знам, знам, не си правете труда да ги помните, няма да ви трябват, извинете ме за отклонението.

За въпросния феномен говори и фактът, че наблюдавайки някакви интериорни групи по различните социални платформи, където се споделят невъобразими кичове и трудно описуеми интериорни недоразумения, обаче гръмко придружени от ахкане, охкане, сърца, лайкове, припадъци и прочее реквизити на масова истерия и принадлежност към гореописаната субкултура.

Да, култура. Сега ще кажете, ама въпрос на пари. Нищо подобно, уверявам ви, парите нямат нищо общо. Да, разбира се, съществува някакъв екзистенц минимум, под формата на бюджет, въпросът е, че дори и с екзистенц минимум бюджет, човек с познания, талант и вкус ще сътвори нещо класно, стилно и елегантно, за сметка на друг, с липса на гореописаните качества, но с огромен бюджет, мога да се обзаложа. Просто съм виждала достатъчно чудовищни кичове, сътворени с чудовищен бюджет, както и прости, класни, елегантни интериори - с подръчни средства и пари за кафе и цигари, както се казва.

И не, че имам нещо против въпросната субкултура, или отричам чалгата и прочее, нищо подобно, аз съм демократ и единственото, за което претендирам е ясната дефиниция и критерии по основните житейски категории и категорично настоявам нещата да бъдат наричани с истинските им имена.

И едно безкрайно важно уточнение, много ми е важно, понеже отлично знам как звучи днешното ми писание, трябва изключа изключителните професионалисти, които в продължение на месеци и години ми предаваха знания, умения и опит и до ден днешен ме съпътстват в моите интериорни лудости да не се припознават в описаните персонажи, но за тях ще пиша някой друг път.

Така, както съвършената хармония в един дългогодишен щастлив брак, струва кървави битки, сълзи, компромиси, труд, усилия, работа над себе си, партньора, отношенията ви, изключителна упоритост, талант, ум, търпение, вяра, информираност, унижения, преглътнати жаби и болка, разбира се, всичко това опаковано с желязно мълчание и дисциплина, скрито от външния свят в съвършена усмивка. Онова между "оженили се" и "заживели дълго и щастливо съществува цяла една вселена, упорит труд, компромиси и изгълтани жаби, безсънни нощи и прочее е онова, което разделя началото на един проект и лекотата с която някой с познания, вкус и талант го извежда до края и като резултат имаме една проста елегантност и хармония, съвършена като чист брилянт.

И така, нека обобщя, крайно наложително е ако имаме някакви претенции към живота и определен лайфстайл, да се движим мотивирани от ясни критерии и колкото по-рано сложим нещата по  местата им, наречем ги с истинските им имена, и ги титулуваме в обществената йерархия там, където им е мястото, толкова по-бързо ще се оттървем от безкрайните недоразумения, които затрудняват и без това не лекото ни ежедневие.

А гореописания паралелен свят с интериори от ПДЧ и ламинат не е лукс, "декориране" не е закупуване на чинийки от левче, Баш Майстоът не е главен идеолог на проектите, а просто изпълнител, а работниците и селяните не са на върха на обществената йерархия от около трийсет години.
Моите съболезнования по повод трагичната новина.


Анна Аврамова
МарАн Декор






събота, 6 януари 2018 г.

Decor за начинаещи. Малки пространства.


Предупреждавам, че съветите ми са лични, не претендират за универсалност.

1. Концепция.
Противно на съветите за работа на парче, аз мисля, че е добре да се работи с концепция. Човек е добре да има цялостна визия за дома си, която отговаря на възможностите на жилището или пространството, което предстои да се декорира. В този случай имаме едно дневно пространство с много функции и според мен трябва да взаимно да се съобразяват различните зони. А не да мислиш за кухнята и после да се чудиш как да я вържеш с останалото.

2. Детайлите. 
За да изглежда едно жилище завършено, трябва да се мисли за детайлите навреме.
Корнизи, рамки, первази и прочие. Това е един много щекотлив въпрос,  примерно, рамкирането на прозорците не е много популярно у нас, а е един много съществен елемнт, по мое мнение.











Малки, големи, високи, по-ниски, с пердета, римски щори, или натюр с красива рамка, рамкирането на прозореца ще  даде на дома ви завършен вид. Затова, сменяйки дограмата, помислете дали да не рамкирате и прозореца. Всъщност, прозорците могат да бъдат рамкирани по всяко време. 
Още повече, топика на темата са малки пространства, понякога пространството около прозореца е необходимо и се налага да се лишите от разточителни пердета и да позиционирате мебел, рамкирането ще ви позаоли да решите въпроса с една римска щора и прозорецът да не изглежда гол и няма да страдате от липсата на пердетата.

Подовият перваз. Също като прозорците. Често се инвестира в скъпа настилка, разкошен дъбов паркет, примерно, като се пренебрегва перваза. 


Таванния корниз, первзите на вратите, всички те е добре да се обмислят навреме и да се предвидят.
Една врата, дори най-обикновена, с един по-богат перваз и подходящ обков, ще даде съвсем различен ефект. 
Нещо като аксесоарите, когато се обличаме. Едни обикновени дънки и бяла риза изглеждат различно с бели гуменки и раница, или с червени обувки на ток, ефектни обици и клъч.
В този ред на мисли, в зависимост от вкуса ви, можете да изберете изчистени линии, или рспективно да вкарате малко орнаментика, ако сте любител на класиката. Примерно.

Тук искам да вкарам едно предупреждение. Моля, имайте предвид, че класическите интериори изискват пространство. И височина.  Не се изкушавайте да сложите обемен и тежко орнаментиран корниз на нисък таван. Изглежда потресаващо, като трабант с емблема на ферари. Важи за всички корнизи, первази и колони, много е важно да са съразмерни с пространството, за да постигнат ефект.

Обръщам внимание и на таванния корниз. Същата работа като останалите. Една проста пдч кухня, или семпла, изчистена базова мебел, тип Били на ИКЕА,  с различни корнизи, первази, остъкляване, гърбове и осветление и прочие, изглежда по различен начин и дава широка гама от възможности за вписване в различен тип интериор, в зависимост от предпочитанията на собственика, от семпли и изчистени, до класическо звучене с едни фрезовани колони.







3. Цветовете.
За малки пространства, аз съм категорична. Бяло.
Сега, кое бяло ще изберете, това е съвсем друг въпрос.
50 нюанса бяло.

И да не забравя, никакви разлики в цвета на тавана и стените. Тип бял медицински таван и розови стени. Един цвят всичко.
Бялото не е това, което беше. 
Сега, да не ме разберете погрешно. Не отричам цветовете, напротив, много ги харесвам, мотивите ми да ви посъветвам да изберете един цвят, при това бяло са няколко.
Първо, разбира се, бялото дава светлина и простор.  Даже, текстурата на латекса бих препоръчала е минимум сатен, за да отразява светлината. Ако изберете мат, наистина изглежда великолепно и напомня на кадифе, но в същото време поглъща светлината и е зз предпочитане за по-големи пространства, където постига точно обратния ефект, дава мекота, топлина и убива усещането зз хамбар, склад или лаборатория.
Гланцът пък, на мен ми идва твърде огледален, макар, че най-много отразява светлина, бих препоръчала да се използва много предпазливо от начинаещ.
Второ, ако е един цвят навсякъде, няма никакво визуално разделяне на пространството, което логично го прави по-голямо. Същото като с настилката.
Трето, играта с цветовете, изглежда лесна на картинка, но всъщност е умение висша лига и шансовете да объркате са високи.  
Дори с един единствен цвят да боравите е много по-трудно да постигнете синхрон, отколкото си мислите. Повярвайте ми, личен опит. Отдала съм твърде много време от живота си в пребоядисване, докато го докарам до хармония, затова горещо съветвам да внимавате с цветовете.
Ако наистина държите много на цветовете, съветвам ви да направите няколко неща. Едното е да намерите сходно на вашето пространство и буквално да копирате цветовата палитра, заедно с аксесоарите. Като имайте предвид, че понякога и един нюанс или мебел да е различна, резултатът може много да ви разочарова.

Другото е да поискате съвет. От професионалист, имам предвид.  И под "професионалист", нямам предвид продавачката на щанда за латекс в строителния хипермаркет, или бояджията. Те, така или иначе дават съвети и без да им ги искаш, но това е друга тема на разговор.  Потърсете добър декоратор, с препоръки и опит, тези услуги не са скъпи и съветите им са много ценни, защото спестяват време и пари. И разбира се, разочарованието от резултата, когато не се получи това, което си видял на снимката и установиш, че не стига, че ти треперят ръцете от боядисване, ами на всичкото отгоре домът ти прилича на цигански катун или цирк, в най-добрия случай.

4. Огледала.
Огледалата и огледалните повърхности, включително и стъклото са мощен инструмент за оптимизиране на пространството и постигане на ззбележителен ефект за обем. Вписват се навсякъде и всякак, от гръб  на кухненски шкафчета, гардероби,  ниши, коридори, антрета, бани, дневни, навсякъде. Възможностите зз декор също са безкрайни, всевъзможни обеми и форми, изобщо огледалата са една истинска благодат за малки пространства и правят чудеса от храброст.










5. Осветление.
Отново фундаментално важно. Безкрайни възможности. От лед ленти и лунички, които можете да натикате навсякъде, до най-дълбоките ниши и ъгълчета,  в кухненските шкафове, в гардеробите,  антретата,  просто навсякъде, до полилеи, аплици на стената, нощни лампи, лампи за бюрата, всякакви. 
Колкото по-добре осветено, толкова по-просторно изглежда.
Обърнете специално внимание на осветлението, предвидете окабеляването и захранването, мястото за трансформаторите за лед лентите, ако използвате такива, изобщо нека бъде светлина.




6. Съразмерност на мебелите.
Дивани, масички, легла и прочие. Мебелите имат размери. Малко помещение, малки мебели. Не се изкушавайте да си сложите чудовищен диван, ако помещението ви е малко.  
Също така, внимателно разгледайте моделите, на много от предложенията подлакътниците са толкова големи, колкото още една седалка. Примерно. 
И ако седящата мебел е в листата на задължителните, защото не можем да стоим прави в дома си, холната маса отдавна не е задължителен реквизит. 






Мисълта ми е, че не е необходимо да слагате някакви тюфлеци, които заемат половината стая и се спъвате непрекъснато в тях, защото няма откъде да минете. Примерно така:





Заложете на нещо по-малко, мобилно и прозрачно.







...Което може да бъде изфичкано в някое кьоше и е толкова семпло като обем, че стои отпред, отзад, встрани и не тежи много, защото се предполага, че ще го местите.
Друго решение е многофункционална мебел, която се наричз табуретка. Ода мога да напиша за табуретката.

  Табуретката е, според мен незаменима за малки пространства. Живее навсякъде в дома и служи вярно на домакинята като нейна дясна ръка. Ролите и са безкрайни. Може да бъде холна масичка, при нужда, (понеже сме на темата за холните масички),  да приюти някой гост, да я предложите на мъжа си, вместо да ви се опъне на дивана да гледа телевизия и да го заеме целия, (защото съм забелязала, че мъжете имат навика да окупират целия диван без никакъв свян), а с табуретката го заема поне перпендикулярно и евентуално оставя място и за вас, да се катерите на нея, вместо стълба, за да достигате до горните шкафове в кухнята, на гардеробите и лампите, за да смените изгорялата крушка, в спалнята вместо пейка или лежанка пред леглото, може да бъде пред тоалетката, изобщо табуретката е фундаментална мебел, по мое мнение. На всичкото отгоре е малка като обем, не заема пространство, може да бъде безкрайно красива, лесно се променя и може да бъде претапицирана зз нула време. И най-важното и качество, може да изчезне, когато няма нужда от нея.
Върху нея можете да упражнявате редица модни пориви с не особено висока дълготрайност, без да се налага да правите грандиозна инвестиция, или да се страхувате, че са твърде крещящи, смело можете да експериментирате.






Да не забравя, също така да спомена малките трикове с геометрията на мебелите, които печелят пространство.
Ясно е, че все пак има необходимост от места за съхранение, всички имаме вещи, които трябва да живеят някъде.
И когато няма много място в равнинната повърхност и нямам особена възможност да се вихря в ширина и дълбочина, аз, лично, без никакъв свян се разпростирам височинно и употребявам пространството до тавана.
Сигурно затова обичам табуретки.
Кухнята я уплътнявам до тавана, гардеробите, библиотеките, комодите, ако щете, изобщо, мислете мащабно, така да се каже, ако нямате достатъчно пространство, експлоатирайте стените смело и изтеглайте обема, който ви е нужен във височина.

Сега, ясно е, че нощните шкафчета няма как да сс изтеглят до тавана, но и там вместо това:





Изберете това:

Просто има обем за съхранение доста повече и разширяаа възможностите.

В заключение, да спомена, че горното изложение няма никакви претенции за универсалност, това са мои наблюдения, натрупани от опит и в крайна сметка не збарааяйте, че домът си е ваш и можете да го декорирате както ви харесва.


Анна Аврамова
MarAn Decor Gallery