Критериите.

Днес ще поговорим за критериите.

Наясно съм, че в нашето объркано обществено съзнание понякога не се замисляме особено по този въпрос, но според мен мина достатъчно време от заминаването на хеписоца и е крайно време да се върнем към стандартните за едно демократично общество критерии, йерархия и ценности.

Можем да започнем с йерархията. Йерархия има. За ужас на работническата класа и селяните, хорана не са равни, Пенка чистачката, тъкачката, продавачката, кранистката и прочее не е равна на Ганка адвокатката.
Пенчо бояджията, плочкаджията, шофьора, шлосера или общия работник не е равен Ганчо архитекта, инженера, икономиста или предприемача.
Разбира се, образованието е необходимо, но недостатъчно условие за статус и място в йерархичната стълбица, но приемете, че няма да се отплесваме в допълнителни анализи, а да се върнем на йерархията и борбата за власт, която Ганка тъкачката многомашинничка и Пенчо майстора никак не са склонни да отдадат на висшестоящите и продължават със зъби и нокти да водят борбата, открито, прикрито, с удари под кръста, подливане на вода и все още стискащи надеждата за светлото бъдеще, което ще върне бляскавото минало, където последните ще станат първи, просто ей-така. и защото така.
Коментарите ми засягат единствено и само онова грандиозно недоразумение по отношение на критериите, което все още продължавам да наблюдавам и смятам, че е крайно време да разределим жабите по принадлежащите им гьолове, защото, знаете, всяка жаба се чувства най-добре в собствения си гьол.

И за ужас на собствениците на панелни гарсониери в Люлин с Mercedes, вече е по-важно къде живееш, отколкото какво караш, като критерий, за да те таргетират правилно в стълбицата на обществената йерархия.

Времето, обаче неминуемо оформи определена обществена прислойка, която се радва на завършен лайфстайл и всички реквизити са си на мястото, критериите за добър стандарт на живот започнаха да имат все по-ясно очертание и конкретика, вече не се счита автомобилът за висш критерии за обществено положение, образованието, възпитанието, средата  заеха своето място в листат на балообразуващи критерии за обществен статус, а домът, за щастие започна да заема полагащото му се място като символ на просперитет и успех.

Съдържанието започна да добива все по-важна позиция, без да пренебрегваме значението на формата, вкусовете и критериите се изчистиха, кашмирът, коприната, памукът, ленът, чистата вълна и естествената кожа превзеха гардеробите, за сметка на полиестерите и найлоните, хранителната революция превзе кухнята, българинът откри, че извън пръжките с лук, фритюрника, рафинираното олио, разтворимите степчета и заводския хляб съществува цяла една вселена и в същия ред на мисли ПДЧ секциите от Айко, Комо, Лабиринт, Зона мебели и прочее не е символ на стил, елегантност и класа в интериора.

Да не ме разберете погрешно сега, нямам нищо против нито ПДЧ то, нито третокласните зле нивелирани библиотечки, нито разни декоративни елементи, придобити от незанайно къде и пресътворени от някой гениален ум /за който ще стане дума малко по-нататък/ си имат своето място в света на мебелната индустрия,  въпросът е, че е крайно време да спрат да се налагат като форма на стандарт и лукс и не знам за вас, но аз винаги занемявам при статия от някое интериорно хеписоц издание, което ахка и охка над някой "луксозен" мезонет в Радомир с нисък таван, ПДЧ секция цвят венге, череша или избелен дъб, подови настилки от третокласен теракот или ламинат и главен консултант на проекта и централно действащо лице -баш Майстора и щедро обсипва гореописаното с определения, като "луксозно" и "изключително".

Въпросната действителност се отразява и в едно предаване, което наистина много ме трогва, там се сбъдват мечтите на бедни семейства за нов и уютен дом, където, разбира се, отново с главната роля е титулуван баш Майстора /поне е един симпатичен младеж/, декоратор се явява водещата актриса и под "декориране" се разбира покупката на чашки, чинийки, подложки и купички от магазина за левче и две-три възглавници за по три лева от ИКЕА, разбира се, декорирането е сведено до около максимум минута, на фона на чутовните усилия и терзания на баш майсторите, който в продължение на час зрителско време се напъват над проекта, за да може на драгия зрител да му стане ясно кой, кой е в йерархията и да не му разваляме изградените стериотипи и да не затормозаяаме и без това бедния му речник с непознати и трудни за произнасяне и запомняне понятия.

Критериите за имотите започнаха да се изчистват, прогнозите за цени от 200 Евра м2 останаха само за Банско, започнахме да осъзнаваме значението на location, location, location като трите фундаментални фактора за избор на имот и дойде ред, освен location-a, собствениците да започнат да осъзнават и значението на интериора като един много съществен критерий за определянето на ликвидността на имота, чисто като стойност на дълготраен материален актив.

Съвсем отделно,  на хората, на които не им се безразлично какво носят, с какво се хранят, с кой общуват и прочее, съвсем определено им е безкрайно важно и в какво живеят, помните.. битието определя съзнанието и имат съвсем ясни критерии за естетика, класа и лукс в интериора на дома си.

И съвсем на трето място, културата на отдаване под наем претърпя сериозен възход и времето на бабешките клошарници отдавна отмина и на собствениците им се наложи да положат солидни усилия, за да отдадат имотите си под наем, за да претендират за конкурентност на пазара.

С прости думи казано, да се опитваш да продадеш имот, или да го отдадеш под наем, без да си вложил необходимото в интериора е все едно да си красива девойка, която се опитва да си намери богат, красив, образован и грижовен съпруг, без да си е епилирала мустаците и космите по краката, облечена с басмена престилка на цветя, забрадка на главата и цървули, разчитайки на красивата си душа.

В този ред на мисли, трябва да знаете, че задачата с обзавеждането и интериора на пръв поглед изглежда лесна, както повечето висококвалифицирани дейности и лошата новина в случая е, че ако не сте го правили досега нито вие, нито баш Майстора ще сте в състояние да се справите със задачата, поради простата причина, че въпросната задача изисква изключително дълбоки умения, знания, опит и широта на мирогледа, вкус и талант, които далеч надхвърлят обема знания за една магистратура.

И някак си, не ми е много удобно да титулуваме плочкаджията, бояджията или обобщено Майстора, като автор на проекта, а архитекта, или декоратора да си остане някакво безименно, скрито, митично създание, което го спускат от кораба-Майка да сътвори проекта, после обратно си го прибират, докато Майстора обира овациите и аплодисментите за добре свършената работа.
Разбира се и парите.
Защото не знам дали сте забелязали, но никой няма да дойде да ви сложи плочките безплатно, докато безплатни съвети се счита за абсолютно редно да се искат, предимно от хора, които си работят с мозъка.

Тук ще се наложи да разбия още една илюзия, зад съвършената елегантност, простота и лекота в една визия, без значение дали е съвършено облечена жена или интериор, стои наистина много кръв, труд, пот, четене, безсънни нощи и прочее и ви гарантирам, че ако ангажирате майстора за главен идеолог на проекта, резултатът много ще ви разочарова, освен ако не принадлежите към един и същи гьол и критериите ви за интериор не се заключават в някакъв невъобразим пенкилер, напълно идентичен с този на майстора.

В такъв случай, спокойно можете да си сипете по ракия, да махнете с ръка и да
забравите за думи като архитект, декоратор, интериор и куотърфойл. Знам, знам, не си правете труда да ги помните, няма да ви трябват, извинете ме за отклонението.

За въпросния феномен говори и фактът, че наблюдавайки някакви интериорни групи по различните социални платформи, където се споделят невъобразими кичове и трудно описуеми интериорни недоразумения, обаче гръмко придружени от ахкане, охкане, сърца, лайкове, припадъци и прочее реквизити на масова истерия и принадлежност към гореописаната субкултура.

Да, култура. Сега ще кажете, ама въпрос на пари. Нищо подобно, уверявам ви, парите нямат нищо общо. Да, разбира се, съществува някакъв екзистенц минимум, под формата на бюджет, въпросът е, че дори и с екзистенц минимум бюджет, човек с познания, талант и вкус ще сътвори нещо класно, стилно и елегантно, за сметка на друг, с липса на гореописаните качества, но с огромен бюджет, мога да се обзаложа. Просто съм виждала достатъчно чудовищни кичове, сътворени с чудовищен бюджет, както и прости, класни, елегантни интериори - с подръчни средства и пари за кафе и цигари, както се казва.

И не, че имам нещо против въпросната субкултура, или отричам чалгата и прочее, нищо подобно, аз съм демократ и единственото, за което претендирам е ясната дефиниция и критерии по основните житейски категории и категорично настоявам нещата да бъдат наричани с истинските им имена.

И едно безкрайно важно уточнение, много ми е важно, понеже отлично знам как звучи днешното ми писание, трябва изключа изключителните професионалисти, които в продължение на месеци и години ми предаваха знания, умения и опит и до ден днешен ме съпътстват в моите интериорни лудости да не се припознават в описаните персонажи, но за тях ще пиша някой друг път.

Така, както съвършената хармония в един дългогодишен щастлив брак, струва кървави битки, сълзи, компромиси, труд, усилия, работа над себе си, партньора, отношенията ви, изключителна упоритост, талант, ум, търпение, вяра, информираност, унижения, преглътнати жаби и болка, разбира се, всичко това опаковано с желязно мълчание и дисциплина, скрито от външния свят в съвършена усмивка. Онова между "оженили се" и "заживели дълго и щастливо съществува цяла една вселена, упорит труд, компромиси и изгълтани жаби, безсънни нощи и прочее е онова, което разделя началото на един проект и лекотата с която някой с познания, вкус и талант го извежда до края и като резултат имаме една проста елегантност и хармония, съвършена като чист брилянт.

И така, нека обобщя, крайно наложително е ако имаме някакви претенции към живота и определен лайфстайл, да се движим мотивирани от ясни критерии и колкото по-рано сложим нещата по  местата им, наречем ги с истинските им имена, и ги титулуваме в обществената йерархия там, където им е мястото, толкова по-бързо ще се оттървем от безкрайните недоразумения, които затрудняват и без това не лекото ни ежедневие.

А гореописания паралелен свят с интериори от ПДЧ и ламинат не е лукс, "декориране" не е закупуване на чинийки от левче, Баш Майстоът не е главен идеолог на проектите, а просто изпълнител, а работниците и селяните не са на върха на обществената йерархия от около трийсет години.
Моите съболезнования по повод трагичната новина.


Анна Аврамова
МарАн Декор